Децата и младежите искат да участват в реформирането на алтернативните грижи

Изводи от проведената от ООН Глобална дискусия по правата на децата в алтернативни грижи

Денят на обща дискусия: „Правата на децата и алтернативните грижи“ на ООН се състоя на 16 и 17 септември 2021 г. изцяло в онлайн среда. В нея участваха над 300 делегати.

Кои бяха целите, които дискусията си постави?

1. Да бъде създадено смислено участие за деца и млади хора, които имат опит от системата за закрила на детето и / или живеят в алтернативни грижи от всякакъв вид, за да могат да изразят мнението си относно това какво представлява качествената грижа и да се застъпят за законодателни и системни промени;
2. Да бъдат признати вредите от алтернативни грижи и насилието над деца в тях и да се изследват мерките, които могат да бъдат предприети, за да се гарантира превенция, намеса и достъп до правосъдие, отчетност и подходящо възстановяване на децата;
3. Да бъдат извлечени поуки от въздействието на пандемията COVID-19 върху децата в алтернативните грижи, включително от усилията за укрепване и реформиране на системите за алтернативни грижи, и да бъдат направени препоръки за реакция и бъдеща готовност за опазване на общественото здраве, както и за справяне със социални и глобални екологични кризи;
4. За да се предотврати разделянето на семействата, да бъдат разширени възможностите за учене от най-добрите практики за намаляване на броя на децата в алтернативна грижа чрез засилени инициативи за превенция и контрол;
5. Разширяване на възможностите за учене чрез събрани доказателства от полето на алтернативни грижи и доказателства за това какво представлява качествената алтернативна грижа, с оглед установяване на смислен процес за разработване на насоки в това направление;
6. Проучване на възможностите за разработване или укрепване на напълно интегрирани системи за закрила на детето;
7. Разглеждане на иновативни подходи към алтернативните грижи за деца в особено уязвими ситуации, в контекста на хуманитарни кризи и миграция и вземане на поуки от съществуващите добри практики.

Как протече дискусията?

Бяха чути множество изказвания, между които на членовете на Комитета по правата на детето, представители на УНИЦЕФ, представители на Секретариата по въпросите на насилието над деца, координаторите на работната група на Комитета по правата на детето по деня на дискусията и др.

Резултатите от проучването на децата и младите хора бяха представени от членове на детските и младежки консултативни екипи. Глобалното проучване беше проведено през м. май 2021 г. чрез специален въпросник, в който участваха над 1000 деца и младежи от цял свят. Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца беше включен в процеса като фасилитатор, давайки възможност на деца и младежи от ЦНСТ да се включат по свое желание в проучването на тяхната гледна точка по поставените въпроси. С резултатите от проучването можете да се запознаете тук: https://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/CRC/Discussions/2020/DGD_Report_EN.pdf

Детска версия:  https://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/CRC/Discussions/2020/DGD_Child_friendly_Summary%20EN.pdf 

Става дума за деца и млади хора, които подчертават значението на отнасянето към тях с любов и отделянето на време, на грижата на възрастните, на образованието. Думата любов е спомената над 600 пъти. Как е преживяна любовта през очите на децата и младите хора в алтернативни грижи?

Пабитра, член на Младежкия консултативен екип

Бяха представени и изводите от процеса на консултации, ключовите теми, произтичащи от представените материали, както и коментарите на регионалните представители на Африка, Азиатско-тихоокеанския регион, Европа, Латинска Америка и Карибите.

Някои от въпросите, които делегатите си поставиха бяха:

• Какво е необходимо?
• Това, което знаем, работи ли в подкрепа на всички семейства и адресира ли ключовите двигатели на раздяла?
• Къде бъркаме и как можем да се справим с предизвикателствата?
• Какво могат да направят правителствата, за да постигнат промяна?

Протекоха дискусии, фокусирани върху решенията на поставените въпроси. Бяха дадени положителни примери за превенция и укрепване на семейните грижи, включително за деца с увреждания, деца, живеещи в крайна бедност и деца от маргинализирани общности.

Какво споделиха младежи с опит от алтернативни грижи?

Участваха и младежи с опит от алтернативни грижи, които изразиха надежда за по-добро бъдеще и очаквания, че дискусията ще допринесе за позитивната промяна на алтернативните грижи в световен мащаб. Според тях принципите, на които трябва да стъпи транфсормацията на системата трябва да са: 1. Децата трябва да бъдат по-видими чрез инвестиции в застъпничество, като специално внимание трябва да бъде отделено на децата с увреждания; 2. Фокусът трябва да бъде върху превенция на разделянето от родители – бърза реакция и ранна интервенция; 3. Холистичен подход при услугите, който включва изграждане на взаимоотношения на доверие; 4. Реинтеграция с родителите и общността – системи за управление, мониторинг и оценка на процеса и 5. Процесът да бъде целенасочен в търсене на участието на деца и младежи с опит от системата за грижи.

Освен това Младежката работна група предложи трансформиращата се система за грижа да се основава на 2 градивни елемента. Първият е укрепване на системата в посока интегриране на децата в семейства. Това би означавало планирано изместване на инвестициите от модели на институционални грижи към инвестиции в трансформираща грижа в семейството и общността. Това изисква увеличаване на инвестициите в алтернативни системи за грижи, включително приемна грижа и т.н. Тези системи за грижи трябва да бъдат финансирани и стимулирани. Нужно е интегрирането на системите за семейни грижи с националните системи за социална защита, за да има цялостен подход и устойчивост.

Вторият градивен елемент са допълнителните услуги и възможности за развитие, системи за семейна подкрепа, здраве, хранене, закрила на детето, услуги за социална защита и квалифицирани социални работници. Този цялостен пакет от подкрепа трябва да бъде достъпен и за семейства в риск. Обществени услуги за рехабилитация, включително услуги за психично здраве, трябва да бъдат достъпни за деца с увреждания.

Посланието на Кейдънс, момиче с опит от алтернативна грижа в Шотландия

Публикуваме обръщението на г-ца Кейдънс Дрейк (с някои съкращения), застъпник за тийнейджъри и млад съветник на Комисаря по въпросите на децата на Шотландия:

Здравейте, аз съм Кейдънс. Аз съм най-голямото от 8 деца. Това е нещо, което споделям с всички. Това е основна част от моята самоличност. Не знам коя бих била, ако не бях най-голямата от 8. За съжаление това се случва често на децата в грижи. Те губят семействата си и мястото, към което принадлежат, и това им липсва, да знаят кои са. Всяка информация за детството, семейството и преживяванията се крие, докато не бъде преценено, че си достатъчно голям, за да се справиш с нея. … Знам, че се опитват да ни защитят от света, но те не осъзнават, че в крайна сметка отделят теб от самия теб … ..Когато човек стане достатъчно възрастен, искате да му кажете – това, това и това ти се случи, добре, но човекът, който бях, това не бях аз тогава, защото сега ти ми разказваш всичко това, а аз съм различен човек. Идентичността е голям проблем за младите хора, които са “в грижа”. Алтернативната грижа ни лишава от това да знаем откъде сме дошли и нашият опит ни помага да формираме това което сме, но когато не знаем това, как изобщо разбираме кои сме ?

Децата и младите хора не получават тази информация и ги игнорират и ги обиждат и това е нашето бъдеще в целия системен процес и сме постоянно изключвани от разговорите. Казвате, че действате в най-добрия интерес на детето. Но как, когато дори не говорите с нас или когато говорите, в крайна сметка, ние се чувстваме малтретирани или отблъснати? Някои деца искат да останат с майките си, а други с бащите, други с някой, който просто ги е приютил. Ние сме уникални и трябва да бъдем изслушвани, защото трябва да живеем живота си. Вие не живеете живота ми. …. Вие не сте тези, които трябва да живеете с последствията, с които аз живея.

Децата и семействата трябва да бъдат включени в целия процес, така че техните гласове да могат да се чуят. Ако искате да действате в най-добрия интерес на детето, вие трябва да слушате детето, защото всяко дете е различно, и това, което е подходящо за едно, не е подходящо за друго. Затова е жизненоважно да бъдем чути. Това е нашият живот, в който се бъркат. Подкрепете ни да говорим.

Въпреки това много млади хора са наранени от системата и не могат да говорят, да се изправят и да се борят за себе си. Това не означава, че гласът им трябва да бъде игнориран. Това означава, че трябва да ги подкрепяме чрез застъпничество или чрез приятел или роднина, който седи до тях. Трябва да подкрепим младите хора. Това включва осиновявания и друг вид събития, които са изключени от изследванията в системата за грижи. Във Великобритания повечето случаи на осиновяване се оспорват. Това означава, че родителите активно са се борили да запазят децата си.

А последиците от осиновяването са завинаги. Осиновените се нуждаят от глас и животът на осиновените е променен завинаги от системата за грижи. Ние се нуждаем от такава организация, в която да се даде приоритет на деца и семейства, които да имат активен глас във всяко решение. Има доста организации, с които се свързваме, които казват, че работят с или представляват млади хора, но не ги включват или не овластяват младите хора. Чуваме, че са твърде заети. А младите хора и семействата не трябва да бъдат възпрепятствани в това да бъдат чути, защото хората получават заплати за да работят с тях, а те са твърде заети. Ние не получаваме заплати и животът ни е поставен на карта. Това е причината, поради която искаме да видим повече подкрепа, създадена от млади хора и техните семейства. Знаем, че сме важна част от решението. Благодаря, че ме изслушахте.

Кейдънс Дрейк, застъпник за тийнейджъри и млад съветник на Комисаря по въпросите на децата на Шотландия

Кои са изводите и насоките за работа в бъдеще от работните групи? Какво означава грижите за деца да бъдат качествени?

• Всяко дете и неговото семейство са уникални и тази уникалност трябва да бъде уважавана.
• За да бъдат укрепени семействата и общностите с цел предотвратяване на раздяла е нужно е да уважаваме гледната точка на децата и семействата относно ситуацията, в която се намират. Идентичността е много важна за децата и младежите.
• Необходимо е да бъдат гарантирани възможности за независимост, децата да достигат пълния си потенциал на развитие, да бъдат зачитани, да бъдат изслушвани и чути.
• Има несъответствие и дискриминацията при упражняване на правата на децата с увреждания, нужна е хармонизация на техните права. Състоянието, в което те се намират не трябва да е пречка за упражняване на правата им. Не бива да се правят реформи в детските грижи, които да отричат права на децата поради увреждане.
• Децата трябва да имат възможност да формират стабилни и дълготрайни взаимоотношения с възрастните, които са ангажирани с грижата за тях, и да не бъдат настанявани в институционална грижа, ако това не е необходимо и неотложно.
• Децата често не знаят защо трябва да живеят разделени от родителите; Нужна е перспективата на децата.
• Твърде често под качество на грижата се подразбира предимно материално обезпечаване, това е погрешно, трябва да се мисли повече за това какво чувстват и преживяват децата.
• Често децата свързват качеството на подкрепата с късмет, качеството не трябва да бъде основано на късмет.
• Много нараняване предизвикват разделите на братя и сестри, ако не е възможно сиблингите да растат заедно, те трябва да прекарват качествено време заедно.
• В LGBT+ общността младежите преживяват хомофобия, неразбиране, обвинявани са, че търсят внимание, чувстват натиск от страна на хората, които се грижат за тях.
• 60% от децата в грижи страдат от психологически травми, необходими са повече ресурси за подкрепа и съветване, особено в ситуацията на Ковид-19.
• Приемните родители също имат нужда от подкрепа за да предоставят грижа и любов на децата; Необходима е подходяща професионална подкрепа и инвестиране в хора, които да имат капацитет да влизат адекватно в ролята на помагащи.
• Децата не бива да губят връзката с родителите си, вкл. при случаи на деца с родители, излежаващи присъди.
• Децата се чувстват невидими, считат, че имат право да участват в реформите в областта на детските грижи – държавите трябва да спечелят доверието на семействата, да не разделят деца от родители, да инвестират в семействата и в широка мрежа от услуги.
• Необходими са мултидисциплинарни оценки и вземането под внимание на силните страни и резилианса в семейството; Важна е ранната интервенция за да се предотврати разделянето с последващ основен фокус връщането на детето в семейството.
• Няма решение, което да е подходящо за всички – има деца пострадали от война, домашно насилие, трафик, деца с предизвикателно поведение. Определени групи деца биха се чувствали по-добре ако са настанени в малки групови домове. (В Швеция, 75% от децата са в приемна грижа.)
• Младежите, които напускат грижи трябва да получават подкрепа за преход към независим успешен живот на възрастни.
• Родителското застъпничество помага да бъдат направени реформи в детската грижа. (Канада се фокусира върху представителство на родители от местни малцинствени етнически групи, чиито деца е много по-вероятно да попаднат в държавна грижа.)
• Нужна е промяна в нагласите и преосмисляне на недобри модели за вземане на решения в държавните системи, както и преориентиране на публичните политики.
• Правителствата на отделните държави носят отговорност да поставят в центъра децата с опит от алтернативни грижи и да съблюдават принципи, които не отричат правата на децата, включително на децата с увреждания.
• Необходимо е събирането на систематични и сигурни данни, които да подкрепят реформите.

Материалът е подготвен от Елица Лингорски